the shorter story

учудва ме единствено, че този свят
спокоен още съществува:
не падна слънцето и птиците летят,
и хората ядат и се целуват ...
нима трагедиите ни са толкова нищожни
и нищо
не могат
да променят ?
жестоко е. безсмислено е. невъзможно е.
непоправимо стана като смърт.

~~~

това са часове – които не могат и да продължат –
помисли.
но не го каза –
когато той й повтаряше,
че утре ще я чака отново.
и да бъда така добра –
да дойда малко по - рано
от обикновено.

това са часове, които не могат да се повторят –
нито да продължат.
повтаряше си го непрекъснато –
когато се връщаше от тези часове.

а те съвсем неочаквано
се превръщаха в доказателство –
че е живяла прекалено щастливо,
както и прекалено дълго:

в една единствена събота.

някъде от един до седем часа.

~~~

празнотата след теб е убийствена -
по - голяма от всичко предишно.
много пъти поливах пред прага ти
семената, покълнали в нищото.

слабоумни канони ни смачкаха,
илюзорни, фалшиви експлозии.
всички други раздраха гърлата си,
че не можем да ги очароваме ...

ти ми липсваш. в това измерение.
точно тук, дето свършват заблудите.
колко пъти да мамя душата си,
обедняла без теб ... до полуда ?

~~~

някой пак
е преравял душата ми
и е прогонил
хлапето от нея
някой пак
ме е пуснал по вятъра
без да го проумее
някой пак
не е схванал задачата
и свързал погрешни конци
някой пак
се е ровил в душата ми
без да ме предупреди
някой пак
някой пак
и отново
Господи, помогни
дай ми една
от ония
коравите
и издръжливи души
искам да имам
и нокти и зъби
Господи, помогни
дай ми една от коравите
и далечни души.