горчиво вино и евтим евтимов.

на две ...

пристига съдията изпълнител
останалата пепел да дели.
на две - последната ни среща скрита,
на две - това, което ни боли.

на две - трохите от угаснал спомен,
неразделим от вековете бил.
на две - живота ни, все тъй огромен,
едно забравял, друго не открил.

на две - живяно и непреживяно,
на две - неопростени грехове,
на две - сърце, от две сърца събрано,
на две - самите ние с теб, на две ...

неразделима само, като свяст,
остава тъмна болка между нас.

~~~

до тебе ...

до тебе пътят вече е затворен,
а може би - засипан зарад мен.
все още се намират лоши хора,
замесени от пръст на черен ден.

прозорецът отдавна закован е,
заключен е отвътре твоят дом.
от тропане - ръцете са раздрани,
от викане - заглъхвам мълчешком.

до тебе не достига даже стона,
изтръгнат от вулкана мой ... но аз
открих днес жицата на телефона -
единствената връзка между нас,

през входа й невидим се проврях
и влязох пак при своя грях.

~~~

искаш всичко

искаш всичко за миг. ала нека
недолюбено нещо остане,
нека дългата наша пътека
да не бъде докрай извървяна;

нека има и лято, и зима,
нека има и песен, и мъка;
незавършена среща да има,
незавършена още разлъка;

че научим ли всичко за рая,
че завършим ли всяка измама,
значи вече сме стигнали края
и очакване повече няма ...

зад дима на безсънните нощи
изгорели са всичките пощи.

~~~

пълнолуние

луна в луната,
луна огромна,
на теб самата
какво ти спомня ?

как пълно свети
утеха в нея,
отвът небето
как пълно грее.

луна - за двама,
луна - отрязък,
но теб те няма
и няма празник.

луната - пълна,
душата - празна ...

~~~

многоточие

от грешна истина ли загорчи,
или от истина, че пак не ида,
вдигни под тъмното небе очи
и изплачи набраната обида.

и всички срещи изплачи навън,
по - хубаво - завинаги раздяла,
отколкото един измамен сън,
отколкото сълза, на камък спряла.

веднъж добър, отново после лош,
веднъж: смирение, веднъж: жарава,
о, изплачи ме ти през тая нощ,
о, изплачи ме ти като забрава.

след капките на твойте сълзи
жестоко многоточие остава ...

~~~

любов

аз никога не бях открадвал суми,
записани на името на друг.
от тебе си открадвах само думи,
изпратена за топлина на юг.

аз дълго чаках светлината в мрака
да се усмихне с твоите черти,
затуй аз сам откраднах снощи влака,
отново да не си заминеш ти.

отвлякох те в измисления замък,
отвлякох те на остров непознат,
да скрием своя непогален пламък
и своите следи от този свят.

било излишно ... още щом те скрих,
издаде ни един любовен стих ...

~~~

очи в очи

дали ще бъда аз, или не бъда,
едва ли мога туй да разреша.
аз знам, че ти си моята присъда,
дори понякога да не греша.

дори да свърши срещата с разлъка,
аз няма да умра от вик свиреп.
за мене вече си последна мъка,
макар че аз съм първата за теб.

едва ли сам трагично ще заплача,
когато твоя огън ще горчи.
объркано край тебе пак ще крача
и неизказаното ще мълчи.

дано мълчи. дано мълчим. сред здрача
да има само шепот на очи.

~~~

клетва

заклехме се - пристигне ли разлъка,
обратно да вървим един към друг,
че според заклинанието - мъка
непоправимото ще стане тук.

аз чувах в мрака стъпките прощални,
но казвах на сълзата - да мълчи;
ти пламваше от тайните ми жални,
но не обръщаше назад очи.

да няма вик - обратно да се върна,
да няма повик страшен: - остани !
... обърнах се, когато се обърна,
и нещо в тоя миг ни вкамени.

два камъка замръзнаха на път,
наказани виновно да мълчат.

~~~

и си мислех ...

и си мислех: протегнал ръце,
всички пътища твои ще хвана,
ще почукам на твойто сърце
и завинаги мое ще стане.

и си мислех: дори да греша,
ще отворя вратата последна,
ще излъжа аз твойта душа
и до нея щастливо ще седна.

и си мислех: пристигнеш ли тук,
твоя огън утеха ще има.
но протегнал ръцете на юг,
аз напразно зовях твойто име.

ти премина край мен като звук,
непозната и неуловима.

~~~

***

и ако ти не съществуваш още,
аз мога утре пак да те създам
от болката на тези дълги нощи.
и няма повече да бъда сам.

и пак ще има радости и срещи,
небе открито, птици и море ...
човек живее в името на нещо
и трябва пак за нещо да умре.