небето плачеше - есенно, сиво -
безнадеждно крещеше дъждът.
ние с теб си отивахме.
ние с теб си отивахме.
без посока.
без цел.
е без път.
един влак мина с вик през ръцете ни.
болка падна като гръм - изведнъж.
[ах, защо ли изобщо се раждат поетите !]
между нас само дъжд.
само дъжд ...
събота, 1 май 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар