неделя, 22 юни 2014 г.
на прибиране към къщи минавам през детската площадка до нас и чувам как един баща изстрелва словесната муниция към приблизително 6-годишния си син - "футбол се играе с топка, не с телефон !" ... и ми става мъчно. става ми мъчно за децата днес, които сигурно до тийнейджърските си години целите ще са станали на пиксели. става ми мъчно как през 2 секунди хвърлям поглед към телефона си, на който сякаш магически ще му израсне уста и ще изкрещи името ти на дисплея си. ИЗПИТВАМ НЕОБХОДИМОСТ ДА СЕ СЛУЧИ НЕЩО. много повече ми се ще да отида да си издера гърлото от крещене под прозореца ти. по дяволите, как искам да те чуя. не знам кое е истинското в свят, в който сигурно вече повече от 50% от нещата се случват в една уж имагинерна реалност с най - често син банер отгоре. намразих синьото. преди беше небе - сега е фейсбук. преди беше море - сега е скайп.
чувствам се парализирана. честно казано не е никак коректно да хванеш една красива млада душа и да я запратиш в океана на 20-те. в 20-те мама спира да ти прави вечерята, пиеш хапчета, с които убиваш бебета, хората те чукат и заебават, приятелите литват насам-натам из глобуса и изпълват твоята географска ширина с липса и се очаква, че смело, остроумно, ентусиазирано и енергично трябва да градиш Пътя си. дето от пътечка става Път, сещаш се. с главна буква. а аз още не мога да отида до магазина и с лекота да избера какво сладко нещо да си купя за ядене. в 20-те години имаш шеф, твърде много бивши приятели и ничие рамо, на което да си поплачеш. 'щото вече си голям, пич. и вече я няма най-добрата ти приятелка да изтанцувате лошото. в 20-те вече си преживял толкова много, че вместо да се скиташ по нощната софия, се чудиш как по - здраво да се зазидаш вкъщи и нищо да не ти се случва повече. и ей така. поглеждаш се в огледалото и доскоро неоформеното ти тяло е домът на един малък възрастен.
толкова много искам да те чуя, че си повтарям името ти като някаква мантра на чудесата, дето ще срита моята пасивност в топките и ще те докарам пред дома ми на черен ат [тая дума от бебе я знаеш от кръстословиците и тъй като си малък възрастен решаваш, че е време да използваш и малките големи думи]. това да съзнаваш, че нещо е правилно, не го прави никак по-лесно, никак по-безболезнено. затрих си смелостта да те погледна в очите. от срам. щото детето се крие от чудовище, а малкият възрастен е чудовищеТО. аз съм чудовищеТО, което уби любовта ни.
завиждам на всеки един твой бъдещ момент, в който мен вече ме няма.
сряда, 16 март 2011 г.
let love lie.
let's say there was a little girl, and from the time she could understand, she was taught to fear ... let's say she was taught to fear daylight. she was taught that it was her enemy, that it would hurt her. and then one sunny day, u ask her to go outside and play and she won't. u can't be angry at her, can u ?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
